събота, 26 март 2016 г.

КАРТОФЕНА ПАЛМА

Картофената палма – дългогодишната ми мечта! Прилича на... ами, на картофена палма. :)

  

Миналата година най-после цъфна!



събота, 19 март 2016 г.

ГРАДИНСКИ ЦВЕТЯ

Това са градинските ми цветя.

Лилиуми – много ароматни, красиви и ефектни, различните видове цъфтят по различно време през пролетта и лятото.


                                                                                                                                                                   
     


Исмене – най-новата ми гордост!



Годеция – размножава се със семена и се самозасажда из цялата градина.



Алпинеум








ОРХИДЕЯ

                             


Фаленопсис е само един от стотиците родове (с хиляди видове) орхидеи, разпространени в цял свят, с изключение на пустините и Антарктика. И въпреки че те са смятани за екзотични и по-голяма част от тях се срещат в тропическите райони, 26 рода с около 60 видя орхидеи се срещат в дивата природа и у нас. За разлика от тропическите видове, които са предимно епифити - т.е. живеят прикрепени с корените си към други растения, срещащите се у нас са почвени растения.



Това е дива орхидея, заснета някъде из Беласица.







Това също е орхидея – този път намерена по поляните на Източните Родопи. За съжаление, нямам други собствени снимки на диви орхидеи, но в интернет има много информация за местонахожденията им, включително и красиви снимки. Например тук: 
http://orchidaceae.bg/category/bulgaria/









АЗАЛИЯ



Препоръчва се след цъфтеж клончетата на азалията да се орязват, да се скъсяват, но аз никога не съм рязала клончетата на моята. Освен това, всички справочници за отглеждане на азалии твърдят, че растението цъфти през зимните месеци, след което настъпва покой до следващия зимен сезон. Азалията вкъщи не желае да почива – цъфти през зимата няколко месеца, докато разцъфтят и прецъфтят всички оформени пъпки, след което в рамките на месец-два се появяват нови пъпки, които цъфтят няколко месеца през лятото. И така вече 3 години. :)

И докато моята азалия, обсипана с много грижи и любов, все пак е едно крехко растение, на долната снимка виждате една пищна красавица, която снимах преди няколко години в един двор в Ксанти.